2 Macc 15

Богохулството на Никанор

1 ^a А Никанор, като научил, че хората на Юда се намират в околностите на Самария, решил, без да се излага на опасност, да ги нападне в съботен ден. 2И когато юдеите, принудени да го съпровождат, го убеждавали: „Не ги погубвай така жестоко и безчовечно, въздай почит на деня, осветен от Всевиждащия“– 3този проклетник попитал: „А нима има Владика на небето, Който е заповядал да се празнува съботният ден?“ 4 ^b Тогава те отговорили: „Има жив Господ, Небесен Владика, Който е заповядал да се почита седмият ден!“ 5А той рекъл: „Аз пък съм земен господар, който заповядва да вземете оръжието и да изпълните задължението си към царя!“Ала все пак той не успял да осъществи престъпните си намерения.

Юда вдъхновява войската си за битка

6 Обладан от неимоверно високомерие, Никанор решил след победата над Юда и неговите хора да издигне паметник от плененото оръжие. 7Макавей пък нито за миг не изгубил надеждата си, че Господ ще му се притече на помощ. 8Той убеждавал хората си да не се плашат от настъплението на езичниците, а като си спомнят подкрепата, която преди бяха получили от небето, и сега да очакват победа, с която Всемогъщият ще ги дари. 9Като им четял Закона и пророците и припомнял подвизите, извършени от тях, той ги правел по-смели. 10 ^c За да повдигне духа им, изтъквал в призивите си вероломството на езичниците и клетвата, която те бяха нарушили. 11Така въоръжил всеки от тях не толкова със здрави щитове и копия, колкото с добри думи на упование. Разказал им също и един твърде правдоподобен сън, който зарадвал всички.

12 ^d А съновидението му било такова: явил му се Оний, предишният първосвещеник, мъж благороден, почтен в общуване, с кротък нрав, сладкодумен, усвоил от малък всички добродетели – него видял той да се моли с прострени ръце за целия юдейски народ. 13Явил му се и друг мъж, беловлас и с величествена осанка, изпълнен с удивително и неотразимо достойнство. 14И Оний изрекъл следните думи: „Този е Йеремия, Божи пророк, който обича своите братя и много се моли за народа и светия град.“ 15Тогава Йеремия протегнал десницата си и дал на Юда златен меч. Той му го дал с думите: 16„Вземи този свят меч, дар от Бога! С него ще сломиш враговете.“

17 Тези прекрасни думи на Юда ги изпълнили с упование. Те ги правели безстрашни и укрепвали душите на младите. Затова решили да не се разполагат на лагер, а смело да се хвърлят в битката и с цялото си мъжество да решат нейния изход, защото градът, светините и храмът се намирали в опасност. 18Те се страхували не толкова за жените и децата, за братята и роднините, а най-вече и преди всичко за светия храм. 19Безпокойството сред онези, които били останали в града, също не било малко. Те се тревожели заради сблъсъка на бойното поле.

20 ^e И така, всички очаквали изхода от битката. Неприятелите вече се били съединили и войската им напредвала в боен ред. Слоновете били разположени на подходящи места, а конницата – разпределена от двете страни. 21Като видял приближаването на многобройните войски, разнообразието на тяхното въоръжение, свирепия вид на слоновете, Макавей вдигнал ръце към небето и призовал Господа, Който твори чудеса, защото знаел, че не с оръжие се постига победата. Той я дарява на онези, които смята, че са достойни за нея. 22 ^f А ето какво казвал в своята молитва: „Ти, Владико, изпрати при юдейския цар Езекия Своя ангел и той порази сто осемдесет и пет хиляди от войската на Сенахирим. 23Изпрати и сега, Господи на небесата, добрия ангел, за да ни предвожда и да всява страх и ужас. 24Нека пред мощната Ти ръка треперят онези, които се нахвърлиха с хули върху Твоя свят народ.“Това рече и млъкна.

Поражението и смъртта на Никанор

25 ^g Онези, които били с Никанор, напредвали с тръбен зов и бойни песни. 26А хората на Юда влезли в битка срещу враговете с молитва на уста. 27С ръце те се сражавали, а в сърцата си се молели на Бога. Повалили на земята не по-малко от тридесет и пет хиляди, а радостта от Божията помощ, която всички видели, била голяма.

28 Когато битката свършила и те с ликуване си тръгнали, открили, че Никанор е паднал убит в цялото си въоръжение. 29Тогава, сред викове и шум, те възхвалили Господа на езика на предците си. 30А Юда, който винаги бил пръв телом и духом в битките за своите съграждани и се бил обрекъл от младини на сънародниците си, заповядал да отсекат главата на Никанор и ръката му от рамото и да ги отнесат в Йерусалим. 31Щом пристигнал там, свикал своите сънародници и наредил на свещениците да застанат пред жертвениците. Пратил да повикат и онези, които се намирали в крепостта. 32И като показал главата на злодея Никанор и ръката на този богохулник, която високомерно бил прострял към светия дом на Всемогъщия, 33накарал да отрежат езика на нечестивия Никанор и на късчета да го хвърлят на птиците. Ръката му пък окачили пред храма като наказание за безумието му. 34Тогава всички се обърнали към небето, за да прославят Господа, защото показал мощта Си, и викали: „Благословен да е Онзи, Който запази Своето място неосквернено!“ 35 ^h А главата на Никанор окачил на крепостната стена, така че отвред да се вижда ясният знак за помощта от Господа. 36И след общо решение на всички постановили никога да не оставят този ден без празненство, а да го почитат тържествено на тринадесетия ден от дванадесетия месец, наречен по сирийски адар – ден преди Мардохеев ден.

Послеслов

37 Такива неща се случили с Никанор. И понеже оттогава градът е в ръцете на евреите, аз ще завърша тук своето повествование. 38Ако съм го сторил добре и въздействащо, това беше и моето желание. Ако пък е с недостатъци и посредствено – направих, каквото беше по силите ми. 39Да пиеш виното чисто не е проява на вкус, но пък и само вода не върви. Ала вино, смесено с вода, е приятно и доставя наслада. Така и начинът, по който е съставено едно повествование, е удоволствие за слуха на неговите читатели, стига той да е сполучлив. С това искам и да завърша.